Силата да бъдеш оптимист

Сутрин ставам
и чувам батко,
как оплаква се на татко:
– Навън вали,
чуваш ли?
Сега ще трябва вкъщи да стоя
и да скучая на фотьойла.

Хей, имам чувството,
че батко е сложил мрачни очила
и не вижда оптимизма.

– Батко, недей така!
Щом на вън вали,
ще си останеш вкъщи!
Има ли лошо в това?
Ще прекараш един ден
изцяло с мен.
Ще се забавляваме,
както преди,
хич не се притеснявай ти
и не го мисли,
нека да вали.

Така прекарахме деня,
със забавления,
но когато мама се прибра,
ний попаднахме в беда.

– Кой влакчето тук остави?
Къде е чашата на баща ви?
Кой разля чая на килима?
Това е грешка непростима!

– Мамо, недей така!
Ние с батко си играхме
и сглобихме влакчето любимо,
за да те изненадаме незабравимо.

Чашата на татко аз измих,
за да се гордееш с мен.
Да, разляхме чая,
но ще го почистим,
така ще се научим
и другия път ще сполучим.

Мила мамо,
ти си нежна и добра,
просто сложи си розовите очила.
Да, те измислени са,
но ще ти помогнат
и лошите неща
ще приемаш със усмивка.

Така поучи се и батко,
я го виж, убедих го,
ако навън вали
вкъщи ще стои,
със усмивка на лице,
като мъничко дете,
защото вижда оптимизма
и забравя песимизма.

Малки и големи,
всички имаме проблеми,
но аз ще ви науча
на една поука.
– Стига да приемате
всичко, със усмивка на лице
ще се чувствате, като мъничко дете,
безгрижно, нежно, чисто
и никой няма да ви спре!

Рисунка: Елена Симеонова